Friday, March 19, 2010

Топлинен и слънчев удар

Топлинният и слънчевият удар са най-тежка форма на прегряване на тялото. Разликата между двата, е че топлинният удар не се получава само на слънце. При него може да спре отделянето на пот поради обезводняване.
При слънчевият удар отделянето на пот е запазено. Топлинните лъчи увреждат мозъка непосредствено. Получават се оток, кръвоизливи и потъмняване на санглиевите клетник.
Общите признаци за двата типа при началните им фази са отпадналост, главоболие, гадене и повръщане. 
При слънчев удар може да има разстройство в зрението и/или световъртеж, а при топлинен - неволно треперене на отделни мускулни групи.
В следващата фаза се наблюдават: нарушение на тонуса и съзнанието (нетипично поведение, халюцинации, състояние на тревожност, превъзбуда, липса на ориентация, унесеност) до степен на топлинен припадък и кома; рязко повишаване на телесната температура до стойности над физиологичните; общо зачервяване на кожата (без изпотяване при топлинен удар).
Какво трябва да се направи, след дълъг престой на слънце и поява на симптомите?
Признаците на топлинният удар се развиват във времето, докато слънчевият удар може да започне с припадък. Пострадалият трябва да се пренесе на хладно, сенчесто и проветриво място и да бъде поставен в полуседнало положение, а ако е в безсъзнание - легнал върху равна и твърда подложка. Дрехите му да се разхлабят, да се напръска с вода, да се постави студен компрес на главата. Мокри кърпи да се слагат и на гърдите, корема и гърба и ако състоянието му позволява (не е в безсъзнание и може д апреглъща) - да му се даде да пие студена вода. Ако не настъпи бързо подобрение, ако телесната температура остане трайно повишена или ако е в безсъзнание - да се извика бърза помощ. Ако пострадалият не може да диша сам и няма кръвообръщение, трябва да се окаже изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж. Това се прави от човек, който знае как да го направи. На плажа това са спасителите. 
Какво се случва в човешкото тяло под влияние на слънчевите лъчи?
В нормално състояние тялото образува топлина, която е резултат от обмяната на веществата. Организмът е способен да се освобождава от излишното количество топлина през кожата и чрез процеса изпотяване. Слънчев удар не се получава светлинните вълни на Слънцето (Светлината), а от топлинните лъчи, които дразнят мозъчната обвивка. При задушно време, когато въздухът е наситен с водни пари и е нагрят от силното слънце, се получава топлинен удар. Телесната топлина се натрупва и се повишава до такова положение, че потенето не успява да се отдели. Друга причина за топлинния/слънчевия удар може да бъде обезводняването.То води до неспособност на тялото да изпотява с нужната скорост, което повишава неговата температура.
Последствията от двата типа удари е намалена работоспособност, сънливост, чуство за разбитост, главоболие, жажда, болки в мускулите.
За да избегнете топлинен или слънчев удар е необходимо да не се стои дълго на слънце. Да се носи леко облекло и шапка в светли цветове. Да не се преяжда. Да не се консумира алкохол и кофеинови напитки.
Влиянието на слънцето върху кръвното налягане
При хора с нормално кръвно налягане. горещината може да доведе до обилно изпотяване, като при загуба на течноати кръвното може рязко да падне. Затова трябва да се пият повече течности - най-добре хладка вода.
Хората с високо кръвно налягане трябва да избягват прякото слънце. Хипертониците не бива да влизат рязко в студена вода, защото тя свива периферните кръвоносни съдове, което засилва притока на кръв към сърцето и главата. По този начин се получава инсулт или инфаркт.
Кой е най-застрашен от слънчев и топлинен удар?
Застрашени са децата до 4 години, възрастните хора и страдащите от хронични сърдечносъдови заболявания, белодробни и бъбречни заболявания. При тях слънцеизлагането става постепенно и с необходимите предпазни мерки. Наблюдават се и при малък дискомфорт се поставят на сянка.

Saturday, March 6, 2010

Захарин / Saccharin Е954

Захарин (Е954) е изкуствен подсладител. Основната му съставка и тривиалното ми име е бензоен сулфимид (benzoic sulfimide). Той е ниско енергийно вещество и е много по-сладък от захарозата (захарта), но е неприятен на вкус. След консумацията му остава горчиво-метален вкус, особено при високи концентрации. В страните, където е разрешен захаринът като хранителна добавка се използва за подслаждане на продукти като напитки, бонбони, лекарства и паста за зъби.

Захаринът е нестабилен при нагряване и не си взаимодейства химически с други хранителни съставки. Смеси от захарин с други подсладители се използват, за да се компенсират слабостите и недостатъците на всеки подсладител. Съотношение 10:1 (цикламат: захарин) е често срещана комбинация в страни, където тези два подсладителя са законни. В тази комбинация всеки от тези подсладители маскира вкуса на другия. Захаринът често се използва заедно с аспартама в диетичната сода. Захаринът се смята, че е важно откритие, особено за диабетици, тъй като той преминава директно през човешката храносмилателна система, без да се усвоява. Въпреки, че захаринът няма енергийна стойност, той може да предизвика освобождаването на инсулин в хората и плъховете, в резултат на вкуса му, показват опитите.
В киселината си форма захаринът е водонеразтворим. Формата под която се използва като изкуствен подсладител обикновено е натриевата му сол. Среща се и като калциева сол, която се използва от хора ограничаващи приема на натрий. И двете соли са силно разтворими във вода: 0,67 грама на милилитър вода при стайна температура.
Захаринът е най-старият изкуствен подсладител, произведен 1878 година от химика Constantin Fahlberg. Силно се засилва употребата през Първата световна война, когато недостигът на захар е огромен. Още по-известен и модерен става между 1960-1970 година, когато масово започват да го препоръчват диетолози, с основно качество добър подсладител без никави калории. В САЩ захаринът става известен под името "Sweet'N Low" разпространяван в малки розови пликчета.
От 1989 година, след множество лабораторни изследвания Службата за здравето (Office of Environmental Health Hazard Assessment (OEHHA)) в Калифорния, обявява захаринът за канцерогенен химикал.
Още от 1960 година в лабораторни изследвания с мишки е установено увеличено заболяване от рак на пикочния мехур при опитните животни. Още същата година в Канада е забранен този подсладител, В Америка е въведен надпис на продукта, че може да доведе до раково заболяване. Нещо като с цигарите "Серизно вредат на вашето здраве".
След много дебати и дискусии, нови изследвания и мнения, излиза че този продукт не е опасен за човешкото здраве. В много страни, захаринът е в употреба, остава на нас потребителите да решим какво да ползваме. Синтетинчите продукти, колкото и добри да са, никога не водят до добри резултати.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails