Топлинен и слънчев удар

Топлинният и слънчевият удар са най-тежка форма на прегряване на тялото. Разликата между двата, е че топлинният удар не се получава само на слънце. При него може да спре отделянето на пот поради обезводняване.

При слънчевият удар отделянето на пот е запазено. Топлинните лъчи увреждат мозъка непосредствено. Получават се оток, кръвоизливи и потъмняване на санглиевите клетник.

Общите признаци за двата типа при началните им фази са отпадналост, главоболие, гадене и повръщане. 

При слънчев удар може да има разстройство в зрението и/или световъртеж, а при топлинен - неволно треперене на отделни мускулни групи.

В следващата фаза се наблюдават: нарушение на тонуса и съзнанието (нетипично поведение, халюцинации, състояние на тревожност, превъзбуда, липса на ориентация, унесеност) до степен на топлинен припадък и кома; рязко повишаване на телесната температура до стойности над физиологичните; общо зачервяване на кожата (без изпотяване при топлинен удар).

Какво трябва да се направи, след дълъг престой на слънце и поява на симптомите?

Признаците на топлинният удар се развиват във времето, докато слънчевият удар може да започне с припадък. Пострадалият трябва да се пренесе на хладно, сенчесто и проветриво място и да бъде поставен в полуседнало положение, а ако е в безсъзнание - легнал върху равна и твърда подложка. Дрехите му да се разхлабят, да се напръска с вода, да се постави студен компрес на главата. Мокри кърпи да се слагат и на гърдите, корема и гърба и ако състоянието му позволява (не е в безсъзнание и може д апреглъща) - да му се даде да пие студена вода. Ако не настъпи бързо подобрение, ако телесната температура остане трайно повишена или ако е в безсъзнание - да се извика бърза помощ. Ако пострадалият не може да диша сам и няма кръвообръщение, трябва да се окаже изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж. Това се прави от човек, който знае как да го направи. На плажа това са спасителите. 

Какво се случва в човешкото тяло под влияние на слънчевите лъчи?

В нормално състояние тялото образува топлина, която е резултат от обмяната на веществата. Организмът е способен да се освобождава от излишното количество топлина през кожата и чрез процеса изпотяване. Слънчев удар не се получава светлинните вълни на Слънцето (Светлината), а от топлинните лъчи, които дразнят мозъчната обвивка. При задушно време, когато въздухът е наситен с водни пари и е нагрят от силното слънце, се получава топлинен удар. Телесната топлина се натрупва и се повишава до такова положение, че потенето не успява да се отдели. Друга причина за топлинния/слънчевия удар може да бъде обезводняването.То води до неспособност на тялото да изпотява с нужната скорост, което повишава неговата температура.

Последствията от двата типа удари е намалена работоспособност, сънливост, чуство за разбитост, главоболие, жажда, болки в мускулите.

За да избегнете топлинен или слънчев удар е необходимо да не се стои дълго на слънце. Да се носи леко облекло и шапка в светли цветове. Да не се преяжда. Да не се консумира алкохол и кофеинови напитки.

Влиянието на слънцето върху кръвното налягане

При хора с нормално кръвно налягане. горещината може да доведе до обилно изпотяване, като при загуба на течноати кръвното може рязко да падне. Затова трябва да се пият повече течности - най-добре хладка вода.

Хората с високо кръвно налягане трябва да избягват прякото слънце. Хипертониците не бива да влизат рязко в студена вода, защото тя свива периферните кръвоносни съдове, което засилва притока на кръв към сърцето и главата. По този начин се получава инсулт или инфаркт.

Кой е най-застрашен от слънчев и топлинен удар?

Застрашени са децата до 4 години, възрастните хора и страдащите от хронични сърдечносъдови заболявания, белодробни и бъбречни заболявания. При тях слънцеизлагането става постепенно и с необходимите предпазни мерки. Наблюдават се и при малък дискомфорт се поставят на сянка.

Захарин / Saccharin Е954

Захарин (Е954) е изкуствен подсладител. Основната му съставка и тривиалното ми име е бензоен сулфимид (benzoic sulfimide). Той е ниско енергийно вещество и е много по-сладък от захарозата (захарта), но е неприятен на вкус. След консумацията му остава горчиво-метален вкус, особено при високи концентрации. В страните, където е разрешен захаринът като хранителна добавка се използва за подслаждане на продукти като напитки, бонбони, лекарства и паста за зъби.

Захаринът е нестабилен при нагряване и не си взаимодейства химически с други хранителни съставки. Смеси от захарин с други подсладители се използват, за да се компенсират слабостите и недостатъците на всеки подсладител. Съотношение 10:1 (цикламат: захарин) е често срещана комбинация в страни, където тези два подсладителя са законни. В тази комбинация всеки от тези подсладители маскира вкуса на другия. Захаринът често се използва заедно с аспартама в диетичната сода. Захаринът се смята, че е важно откритие, особено за диабетици, тъй като той преминава директно през човешката храносмилателна система, без да се усвоява. Въпреки, че захаринът няма енергийна стойност, той може да предизвика освобождаването на инсулин в хората и плъховете, в резултат на вкуса му, показват опитите.

В киселината си форма захаринът е водонеразтворим. Формата под която се използва като изкуствен подсладител обикновено е натриевата му сол. Среща се и като калциева сол, която се използва от хора ограничаващи приема на натрий. И двете соли са силно разтворими във вода: 0,67 грама на милилитър вода при стайна температура.

Захаринът е най-старият изкуствен подсладител, произведен 1878 година от химика Constantin Fahlberg. Силно се засилва употребата през Първата световна война, когато недостигът на захар е огромен. Още по-известен и модерен става между 1960-1970 година, когато масово започват да го препоръчват диетолози, с основно качество добър подсладител без никави калории. В САЩ захаринът става известен под името "Sweet'N Low" разпространяван в малки розови пликчета.

От 1989 година, след множество лабораторни изследвания Службата за здравето (Office of Environmental Health Hazard Assessment (OEHHA)) в Калифорния, обявява захаринът за канцерогенен химикал.

Още от 1960 година в лабораторни изследвания с мишки е установено увеличено заболяване от рак на пикочния мехур при опитните животни. Още същата година в Канада е забранен този подсладител, В Америка е въведен надпис на продукта, че може да доведе до раково заболяване. Нещо като с цигарите "Серизно вредат на вашето здраве".

След много дебати и дискусии, нови изследвания и мнения, излиза че този продукт не е опасен за човешкото здраве. В много страни, захаринът е в употреба, остава на нас потребителите да решим какво да ползваме. Синтетинчите продукти, колкото и добри да са, никога не водят до добри резултати.

E952 - Cyclamate / Цикламат

E952 - Cyclamate е изкуствен безкалоричен подсладител открит през 1937 година. Цикламатът е от 30-50 пъти по-сладък от захарозата. Получава се чрез екстракция от cyclohexylamine и sulfamic киселина.

Това вещество се метаболизира в ограничена степен от бактериите в червата, при някои хора има намалена абсорбция от червата. Веществото се освобождава непроменено през бъбреците.

Предимствата, които се изтъкват за този подсладител са:

- Без съдържание на калории;

- Стабилени във високи и ниски температури;

- Добър срок на годност;

- Приятен вкус;

- Икономически изгоден;

- Подходящ за готвене и печене;

- Предотвратява гниенето на зъбите;

- Подходящ за хора с диабет.

Приложение на подсладителя:

- трапезни подсладители;

- безлкохолни напитки;

- шейкове;

- студени чайове;

- спортни напитки;

- зърнени закуски;

- млечни продукти;

- сладкиши;

- печени продукти;

- мармалади и конфитюри;

- пудинги и желета;

- шоколади;

- козметични продукти и др.

Твърди се, че има допутими количества на ден, които не са опасни за човешкото здраве. А именно 7 мг / кг телесно тегло. Но са проведени изследвания над опитни животни, при които е установено заболявания от рак на пикочния мехур, намалена плодовитост, клетъчни / генни изменения. При хора страдащи от различни алергии и неконсумиращи месо трябва да се избягва този подсладител.

Цикламатът е забранен в САЩ и Великобритания, въпреки че изследвания показват, че не е канцерогенен, освен ако не се взема в необичайно високи количества. Използването му е разрешено в Европейския съюз, и винаги е било разрешено в Канада, Швейцария и Норвегия.

Все пак опита показва, че е по-добре да избягваме синтетичните подсладители.

E 951 Aspartame / Аспартам

Изкуствените подсладители попадат в две категории.

По-голямата част подсладители, като манитол, сорбитол, ксилитол и хидрогениран глюкозен сироп, имат приблизително еднаква калоричност като захарта и я заменят в много преработени храни, но те не се абсорбират лесно от организма. Захарните алкохоли, хидрогенираният глюкозен сироп и ксилитол, действително помогат за предотвратяване на зъбния кариес. Въпреки това всеки от тези подсладители може да предизвика диария, ако се консумира в по-голямо количество.

Силни подсладители, като например аспартам, ацесулфам К и захарин, на практика нямат калории и се използват главно в диетични продукти. Именно тези силни подсладители, които се произвеждат са с тревожни нежелани реакции и са причина за безпокойство.

Аспартамът,заместител на захарта, предизвика тревожни симптоми от загуба на паметта до мозъчни тумори. Въпреки одобрението на FDA/САЩ и представяйки го като "безопасна" добавки, аспартамът е един от най-опасните вещества, произвеждани някога за нищо неподозиращата общественост.

Аспартамът е силен подсладител, приблизително 200 пъти по-сладък от захарта. Той е бил използван по целия свят в безалкохолни напитки и други ниско калорични или без захар храни от 1974 г. до днес. За първи път е одобрен за работа в Обединеното кралство през 1982. Той е известен с името NutraSweet, аспартам или E951.

Въпреки че е широко използван, 75% от нежеланите лекарствени реакции, за хранителни добавки, които са били докладвани в администрацията на САЩ за храните и наркотиците са били относно аспартама. Такива реакции са: главоболие / мигрена, световъртеж, припадъци, гадене, мускулни спазми, наддаване на тегло, обриви, депресия, умора, раздразнителност, тахикардия, проблеми със зрението, затруднено дишане, психо тревога, световъртеж, tinitus, загуба на паметта и болки в ставите.

Също така се вярва, че някои хронични заболявания могат да се задействат или влошат от поглъщането на аспартам. За пример мозъчни тумори, множествена склероза, епилепсия, болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, вродени дефекти, диабет и др.

Аспартамът е съставен от три химически вещества: Aspartic/аспартанова киселина, фенилаланин, и метанол.

Aspartic acid / аспартанова киселина - 40% от аспартам.

Твърде голямо количество от тази аминокиселина може да повиши нивата на кръвната плазма на аспартат, което от своя страна влиза в мозъка и бавно унищожава невроните. До 75% от тези неврони могат да бъдат повредени, преди да се прояват клинични симптоми. При определени лица/възрастови групи, рискът е по-голям поради това, че областите на мозъка не са напълно защитени от физически бариери (например по време на детството или друго увреждане на мозъка).

Фенилаланин - 50% от аспартам.

Това е аминокиселина, която обикновено присъства в мозъка. Хора с определени генетични разстройство, като(PKU) може да не разграждат тази аминокиселина и високите нива в мозъка да бъдат смъртоносни. Доказано е, че поглъщането на аспартам може да доведе до завишаване нивата на фенилаланин в мозъка, дори и при хора, които не страдат от PKU. Това може да бъде особено опасно за кърмачетата и ембрионите.

Метанол (метилов, дървен алкохол) - 10% от аспартам.

Това е смъртоносна отрова, която е причинила смъртта на много алкохолици. Метанолът постепенно се освобождава в тънкото черво, когато аспартама среща ензима химотрипсин. Това поглъщане се увеличава, когато аспартама е загрят над 30 ° С, а такава е температурата в човешкйото тяло. При тази температура се наблюдава и разграждането на метанол до мравчена киселина и формалдехид. Американски войници по време на "Пустинна буря" са били лекувани с огромните количества аспартам - подсладени напитки, които са били тогава загрявани на Саудитското слънце. Същите тези войници сега страдат от заболявания, подобни на формалдехидно отравяне.

Diketopiperazine / Дикетопиперазин(DKP):

DKP е страничен продукт от влиянието на аспартама. Той се формира в течни продукти, съдържащи аспартам и при продължително съхраняване. DKP, когато попадне в червата, нитрозопроизводните микроорганизми произвеждат съединение, което е подобно на химическото вещество N-nitrosourea, мощен причинител на мозъчни тумори.

Болести причинени от аспартам или усложняващи други болести:

- Правени са изследвания, които доказват, че асмартамът довежда до вродени мозъчни увреждания при малките деца, на родители консумирали аспартам. За съжаление, много от изследванията и резултатите от тях не са видяли бял свят. Умишлено се укрива и до днес информация за марката Nutra Sweet. Тъй като продукта не е спрян проявата на мозъчни тумори при хора над 65 години е нарастнало с 67%.(1973-1990).

- Диабет. Според диабетолога Робъртс, член на американската асоциация на диабета, аспартамът води до:

усложняване на клиничния диабет; причинява усложнено усвояване от диабетиците на инсулин или перорални лекарства; Води до влошаване на други диабетични усложнение като ретинопатия, катаракта, невропатия и gastroparesis; Причинява гърчове (инсулинови реакции)

Отбелязани са големи подобрения във функциите на болните след избягване на аспартам, и бързото усложнение, когато пациентът започне наново прием на аспартамови продукти.

- Емоционални разстройства.

- Епилепсия.

Все още се води тъй наречената война срещу аспартама. За ваше добро, избягвайте продуктите съдържащи Е 951.

Източник: тук превод health-bg.