Захарин / Saccharin Е954

Захарин (Е954) е изкуствен подсладител. Основната му съставка и тривиалното ми име е бензоен сулфимид (benzoic sulfimide). Той е ниско енергийно вещество и е много по-сладък от захарозата (захарта), но е неприятен на вкус. След консумацията му остава горчиво-метален вкус, особено при високи концентрации. В страните, където е разрешен захаринът като хранителна добавка се използва за подслаждане на продукти като напитки, бонбони, лекарства и паста за зъби.

Захаринът е нестабилен при нагряване и не си взаимодейства химически с други хранителни съставки. Смеси от захарин с други подсладители се използват, за да се компенсират слабостите и недостатъците на всеки подсладител. Съотношение 10:1 (цикламат: захарин) е често срещана комбинация в страни, където тези два подсладителя са законни. В тази комбинация всеки от тези подсладители маскира вкуса на другия. Захаринът често се използва заедно с аспартама в диетичната сода. Захаринът се смята, че е важно откритие, особено за диабетици, тъй като той преминава директно през човешката храносмилателна система, без да се усвоява. Въпреки, че захаринът няма енергийна стойност, той може да предизвика освобождаването на инсулин в хората и плъховете, в резултат на вкуса му, показват опитите.

В киселината си форма захаринът е водонеразтворим. Формата под която се използва като изкуствен подсладител обикновено е натриевата му сол. Среща се и като калциева сол, която се използва от хора ограничаващи приема на натрий. И двете соли са силно разтворими във вода: 0,67 грама на милилитър вода при стайна температура.

Захаринът е най-старият изкуствен подсладител, произведен 1878 година от химика Constantin Fahlberg. Силно се засилва употребата през Първата световна война, когато недостигът на захар е огромен. Още по-известен и модерен става между 1960-1970 година, когато масово започват да го препоръчват диетолози, с основно качество добър подсладител без никави калории. В САЩ захаринът става известен под името "Sweet'N Low" разпространяван в малки розови пликчета.

От 1989 година, след множество лабораторни изследвания Службата за здравето (Office of Environmental Health Hazard Assessment (OEHHA)) в Калифорния, обявява захаринът за канцерогенен химикал.

Още от 1960 година в лабораторни изследвания с мишки е установено увеличено заболяване от рак на пикочния мехур при опитните животни. Още същата година в Канада е забранен този подсладител, В Америка е въведен надпис на продукта, че може да доведе до раково заболяване. Нещо като с цигарите "Серизно вредат на вашето здраве".

След много дебати и дискусии, нови изследвания и мнения, излиза че този продукт не е опасен за човешкото здраве. В много страни, захаринът е в употреба, остава на нас потребителите да решим какво да ползваме. Синтетинчите продукти, колкото и добри да са, никога не водят до добри резултати.