Monday, November 30, 2009

Смехът - ключът към здравето

Още древните мъдреци са казали, че присъствието в града на един факир, умеещ да разсмива хората, е от по-голяма полза за здравето на гражданите, от колкото от цял керван с лекарства. Когато се смеем, кръвоносните съдове се разширяват, артериалното налягане пада, т.е. имаме профилактика на инфаркт и инсулт.
Смехът подобрява имунитета, това потвърждават хиляди хора, практикуващи смехотерапият в клубовете на смеха. Смехът облекчава астматичните пристъпи, отслабва болките при артрит, гарантира добър сън... У смеещия се се увеличава нивото на серотонин и изработва ендорфини - "хормон на щастието", затова смехът се явява противоотрова срещу депресия. Двеминутен смях е равнозначен на 45 мин. релаксация. Ние се смеем и хубавеем - лицевите мускули са в движение, диафрагмата се съкращава активно, белите дробове работят с пълна пара, ускорява се кръвообращението, подобрява се храненето на кожата и мозъка, скулите порозовяват, настроението се приповдига. Придобиваш свеж и младежки вид. Освен това смехът изгаря излишното количество калории.
Смехът е полезен за мозъка. У смеещия се човек се синхронизира работата на лявото и дясното полукалбо - интелектуалните задачи в този момент може бързо да се решат. Дори мисълта за предстоящо веселие подобрява състоянието на организма. Смехът е здраве, а също и обезболяващо. Една минута смях е равносилно на 40 мин. бягане. Много хора гледат на смеха като на нещо несериозно, а не осъзнават, че ако се смеем повече света около нас няма да е толкова сложен и сериозен.
По време на смеха работят много повече мускули, отколкото можем да си представим. Не само лицевите мсукули, но и диафрагмата на стомаха. Когато се смеем, дишаме особено дълбоко, което подновява запса на кислород в клетките, помага да се разтворят бронхите и белите дробове и да се освободят дихателните пътища. Смехът е прекрасна гимнастика за стимулиране на храносмилането и на за всички органи, разположени в коремната кухина. Смехът има също обезболяващо и противовъзпалително въздействие, а мозъкът по време на смях произвежда "хормона на щаститето".
Разбира се от смях до смях има разлика. Няма нищо хубаво в смеха на превъзходство или злорадство. Най-прекрасният смях е смехът на детето, защото това е смехът на самия живот, той е безпричинен, необоснован, искрен. Има една чудесна пословица: "Когато се смее дете, усмихва се небето." Не по-малко благотворно влияе на човешкия организъм и усмивката. Широко усмихвайки се, ние усещаме прилив на добро настроение и включваме в работен режим центровете на удоволствието в мозъка. За да заработят нервните окончания на мозъка, както в моменти на истинско щастие, трябва да започнат работа мускулите, идващи от скулите към устните, и мускулите около очите. Вежливата усмивка или подхилкването не променят настроението.
И още един факт. Изследванията сочат, че хубавото настроение предпазва от простуда. Когато се веселите с приятели или се занимавате с нещо любимо, вие си гарантирате несъкрошимост на имунната система за два дни. лошото настроение намалява имунитета за 1 ден. Изследванията показват, че абсолютно здрави хора могат да настинат просто като излязат навън в мрачно настроение.
Затова усмихвайте се по-често и при всяка хубава ситуация се смейте. СМЕХЪТ Е ЗДРАВЕ!

Thursday, November 26, 2009

Проблеми с ноктите - микоза, гъбички

Всички знаем за гъбичните увреждания на ноктите и повечето хора са се сблъсквали с този проблем.
Повече от сто вида паразитни гъбички са патогенни за човека, увреждат кожата, косата, ноктите и вътрешните органи. Заболяванията на стъпалата и китките се предизвикват от дерматофили, плесенни гъбички и ферментоподобни микроорганизми. Особено много страдат стъпалата, а повечето от половината от всички болни с микоза получават гъбични увреждания на ноктите. Всичко започва с малко зачервяване, леко разперване на третия и четвъртия пръст, възпаление и нарушение целостта на кожата. Гъбичните спори се прилепват към към клетките на нокътната тъкан и се внедряват все по-дълбоко и дълбоко. Могат да се появат и на вътрешния свод на стъпалото - мехурчета, лющене, влажна кожа. На ходилата се появяват мазолести уплътнения, а понякога и цепнатини. И всичко това съпътства със сърбеж.
Микозата е заплаха за целия организъм.
При по-тежки форми на микоза се повишава температурата, човек изпитва болка при ходене. А при остра микоза цялото тяло се покрива с обриви и лицето се подува от отоци. Това, че ноктите изглеждат грозно, не е най-лошото, то не е просто козметичен дефект. Всъщност микозата е заплаха за целия организъм - повишава се чуствителността към алергените, има вероятност от възникване на простатит, възпаление на червата, усложнения от астма, гастрит и други заболявания. Който се грижи за своите нокти, той се грижи и за здравето си. Заглеждайте се дали в края или в основата на нокътя не се е появило жълто, бяло или сиво петънце. При гъбична инфекция ноктите стават матови, безжизнение, удебелени на някои места и лесно чупливи. Под тях се появяват израстъци. Повърхността на нокътните пластини се обезобразяват от продълговати и напречни браздички. Понякога увреденият нокът променя формата си, напомняйки клюн на птица. Нокътят може да се отлепи и отдели от своето легло, когато гъбичките го проядат.
Нарушената кожна обвивка е входна врата за бактериални инфекции.
така се появява огнище за устойчива инфекция. Заразяването може да се случи при непосредствен контакт. Може да стане о чрез обувките, облеклото, домашните чехли, маникюрните принадлежности, килимчетата в банята или гъбата за къпане. А "гъбичният донор" си шляпа бос в басейна , в сауната, под душа и разнася инфекцията, която неминуемо обхваща всички, които се намират наоколо. В групата на "статистическия риск" дерматолозите включват работещите в парните бани, в сауните, на басейните, плувците, лекоатлетите, военнослужещите, работещите в обществени перални и др. Гъбичните спори, падащи от заразените нокътни участъци, чакат да се прилепят към влажна кожа в междупръстовите гънки и под ноктите на някой друг. Имайте предвид, че нарушената кожна обвивка е "входна врата" за бактериалната инфекция.
Възпалението често се крие под формата на абцеси и други дерматози.
Разбира се, инфектирането още не значи заболяване. Посредници могат да станат и плоското стъпало, нарушената микроциркулация на кръвта и лимфата в тъканите на стъпалата, както и различни аномалии на крайниците. Също така и ендокринните заболявания, захарният диабед, различни хронични инфекции. За разпространяване на микозата влияят още стареенето на организма, имунодефицитът, приемане на антибиотици или цистостатици. Например при сърдечносъдова недостатъчност ноктите заприличват на синкаво изпъкнало стъкло на часовник. Жълтият цвят може да свидетелства за увреждания в коленните стави. Не са изключени и вродени деформации на ноктите. Микозата често симулира, наподобявайки абцес и други дерматози. Само опитен лекар може да разпознае в тази "мимикрия" на екзема, обрив, кожна туберколоза и др. признаци на изменения от токсичен характер(гъбично заболяване). Само добро познаване и изучаване на историята на такъв процес може да доведе до точна диагноза. Винаги се обръщайте за проблемите си към лекар специалист.

Един малък съвет от нас. При контакт и притеснения за поява на гъбично заболяване, направете в хладка вода разтвор на 0,5% калиев перманганат (водата да има розов цвят). Потопете краката си в тази вода и стойте около 5 мин.

Заболяването на мъжете - ПРОСТАТИТ

През последните години възпаленията на простатната жлеза (простатит) зачестиха. Притеснителен е фактът, че възрастовата граница на пациентите се снижава. Заболяването е серизоно, тъй като ранните възпаления на жлезата са причина за стерилитет. В по-късна възраст те допринасят за развитие на тумори и рак на простата.

Симптомите: Чести позиви, парене и затруднение при уриниране, болки в корема, особено в долната му част. В по-млада възраст жлезата страда от възпалителни заболявания (остри и хронични). При по-възрастните мъже (след 50 г.) идва увеличението й, което е доброкачествена простатна хиперплазия, и карцином.
В по-млада възраст възпаленията са много често явление. Проводник е пикочния канал. Стигне ли възпалението до простатната жлеза, тя е като попивателна - осигурява средства за развитието на каквато и да е инфекция, попаднала в пикочния канал. Около 95% от възпаленията са по полов път, но има и други причини, например при поставяне на катетър - от него се стига до инфекция, фистули, възпалителни процеси... Едно невинно бяло течение у жената създава при мъжете големи проблеми. Причината е, че пикочните и семенните пътища при мъжа са дълги и тесни. Загнездилата се в тях инфекция тръгва по семенните пътища към тестисите.
Входната врата за инфекцият а е през пикочния канал-т.нар. остър уретит, който преминава в остър простатит. Лекарят предписва лечение, болният пие таблетки 2-3 дни и се подобрява. Симптомите отшумяват, причинителят е унищожен частично, но не и излекуван. Пациентите прекъсват лечението. Тогава отново се появяват симптомите и страданието започва отначало. Лечението трябва да продължи дотогава, докато се унищожи причинителят. В противен случай инфекцията се загнездва и трудно се изчиства.
В лабораторните изследвания не се открива промяна в урината и кръвната картина. Единственият начин да се хване болестта е секрет от простата.




Причинители на инфекцията: при младите хора са възпалителни заболявания. Поради по-голямата комуникативност при тях зачестяват половотрансмисивни инфекции, които се предават от единия към другия партньор. Но повече оплаквания и симптоми имат мъжете , което се дължи на тяхната анатомия. Причинители са микроорганизми и бактерии (стафилококи, коли, ентерококи, стрептококи, гонококи, ешерихия коли и др.), бялата гъбичка, трихомонас вагиналис, микоплазмата и хламидията, които шестват масово като полово предавани инфекции. И вирусът на СПИН, който за Bългария не е типичен.
Когато един мъж се лекува от такава инфекция, е много важно първо да бъде изследван за някой от тези причинители. В някои случаи причинителят може да не е един. Лекуват се всички, докато се изчистят. Второ, лекува се и партньорката, за да не се повтори инфекцията. Първо трябва да се направи антибиотикодиаграма-кой антибиотик ще подейства на този микроорганизъм, за да е ефективно лечението. Ако не се лекува адекватно, болестта хронифицира и може да засегне тестисите.

Острият простатит засяга мъжете между 20- и 50- годишна възраст. Причинява се най-често от стафилококи и стрептококи. При по-леките случаи характерни оплаквания са тежест и болка в областта на простатата, болка при уриниране и умерено повишение на телесната температура. В по-тежки случаи заболяването протича с общя отпадналост, висока температура, силна болка в областта на жлезата до невъзможност за уриниране.

Хроничният простатит обикновено е последица от недоизлекуван остър простатит, но може и да е резултат от предшестваща безсимптомна инфекция. Характерни за него са тежест ниско долу в корема, парене при уриниране, дискомфорт. Лечението е трудно, като е нужно голямо търпение. То започва от огнищата, причинили инфекцията. При хроничния простатит хората са невротични. Започват проблеми и с потентността. И това може да доведе до безплодие при запушване на семенните канали.

Monday, November 9, 2009

Чувствителна кожа

Изборът на подходяща козметика за конкретния тип кожа е от значение за здравия и хубав вид на лицето и тялото. Това важи с още по-голяма сила, когато става дума за хора с чувствителна кожа. Те често страдат от алергии, предизвикани от различни козметични средства, и се влияят неблагоприятно от промените в климата (студ, вятър, прекомерно излагане на слънце). Това е особено фатално, когато става дума за кожата на лицето. За да сте сигурни, че то ще изглежда блестящо, със здрав тен и без неприятни обриви, е необходимо да знаете отговорите на някои специфични въпроси.

Как се разбира, че кожата ни е чувствителна?

Съществуват различни типове чувствителна кожа. Кожата на някои хора реагира неблагоприятно при консумация на някои храни. На други-при използването на по-агресивна козметика и средства за измиване. Трети пък са чувствителни към капризите на времето или се влияят от хормонални промени и силни емоции. Признаците за чуствителна кожа са чести обриви, образуване на червени петна и мехури, лющене, изсушаване и бързо изгаряне на слънце.

Кои хора имат чуствителна кожа?

От този проблем страдат всякакъв тип хора. Най-често обаче това са мъже и жени със светъл тен на лицето и тялото, обикновено с лунички, руси или червенокоси, със светли очи. Тяхната кожа е суха, нежна и деликатна и е покрита с малки бръчици. Ако вашите родители са с чуствителна кожа, има голяма вероятност и вие да сте я наследили. Понякога обаче кожата става чуствителна след продължително използване на некачествени козметични продукти, от стрес, заради медикаменти и т.н.

Кога и как чуствителната кожа реагира с раздразнение?

Веднага след третиране с козметични продукти и сапуни, в чийто състав влизат по-концентрирани и активни съставки. Може да почуствате парене или сърбеж в резултат на появили се обриви, петна или отоци.

Вярно ли е, че чувствителната кожа е по-податлива на инфекции?

Да. Деликатаната кожа не разполага с достатъчно механизми за защита и затова е по-податлива на вируси и бактерии. Тя е по-ранима и се замърсява по-лесно. При нея често се нарушава киселинния баланс и тя става по-уязвима. Всички тези неприятни ефекти се дължат на намалена функция на мастните и потните жлези и на пониженото количество влага.

Каква козметика е подходяща за капризната кожа?

Повечето фирми произвеждат специално серии за чуствителна кожа. Те са по-слабо ароматизирани, съдържат по-малко агресивни съставки и са хипоалергични. Понякога в тях са включени допълнителни компоненти, които успокояват кожата. Не трябва да се използват стари кремове и продукти с изтекъл срок на годност.

Какви съставки са подходящи и кои неподходящи, за чуствителна кожа?

Крайно неподходящи са продукти, съдържащи спирт, оцветители, ароматизатори и емулгатори. Не се препоръчва използването на козметика с билкови екстракти от невен, розмарин, сандалово дърво, парафин, вазелин, изкуствени консерванти. Подходящи са продукти с витамин Е, екстракти от алое вера, краставица, зелен чай, жожоба, пшеничен зародиш, авокадо.

Какви други грижи трябва да полагаме за чувствителната кожа?

Преди всяко излизане навън през зимата или студените месеци, кожата да се покрива плътно с крем против атмосферни влияния. Хубаво е гримът също да бъде хипоалергичен и да се отстранява със специални средства за сензитивна кожа. Ограничете пушенето и употребата на кафе и чай.

Friday, November 6, 2009

Хранителна НЕсъвместимост - харесва ли организмът ни храната, която редовно му предлагаме

Науката все още разгадава сложните взаимодействия между хранителните фактори и индивидуалния метаболизъм. Днес със сигурност се знае, че наследствената информация играе важна роля. Това е предметът на изследване за едно ново направление в науката за храненето - нутригеномика. До голяма степен развититето на различни хранителни нарушения и болести на храненето се определят от индивидуалното генетично заложено възприемане на храните. От друга страна, различните заболявания се повлияват от индивидуални диетични режими в зависимост от генотипа на организма.

Хранителната несъвместимост - възможна причина за много болестни нарушения.


  • често главоболие без установена причина




  • лесна умора




  • периодични ставни болки




  • дискомфорт




  • стомашно-чревни нарушения




  • метеоризъм




  • кожни промени




  • възникване на наднормено тегло




  • липса на успех от прилаганите диети


Несъвместимите храни могат да нарушат храносмилането.
КОгато храносмилането се наруши, хранителните частици могат да преминат в кръвта. Тогава те се разпознават като "чужди" от имунната система и тя реагира със създаване на специфичен вид антитела - имуноглобулини. След това се предизвиква имунна възпалителна реакция, която уврежда метаболизма. Процесът води до серия от здравни проблеми, без това да се усеща директно.
Най-честите причини за нарушения в храносмилането са токсините от околната среда, небалансираното хранене, употребата на алкохол, антибиотиците, стресът. Оказва се, че хранителните несъвместимости са доста по-чести, отколкото можем да си представим. В някои от случаите могат да се предадат дори и чрез майчиното мляко. И най-интересното е, че много от тях са съпроводени от предпочитане именно на несъвместими храни - те се превръщат в един наркотик за тялото. Към тези продукти се развива зависимост, а заедно с нея вървят и неприятните последици - невродермити, мигрена, ставни болки, наднормено или поднормено тегло, стомашно-чревен дискомфорт, главоболие, депресия и много други здравни проблеми.
От полезни продукти също се напълнява.
Полезни храни като зърнените, яйцата или маята често се оказват несъвместими за много хора. Мастната обмяна се влияе негативно поради защитните реакции на имунната система. Те предизвикват хронично възпаление, потискане на правилната енергообмяна и забавяне изгарянето на мазнините. Необходимата енергия не достига на организма, което от своя страна води до повишен апетит и глад, прием на храна, и така порочният кръг се затваря. Ето защо хранителната несъвместимост води до напълняване.
Да предприемем мерки.
Поради забавената реакция на организма за повечето хора е почти невъзможно сами да определят кои са несъвместимите за тях храни. Но с помощта на различни тестове вече с точност може да се установи и измери хранителната непоносимост. Към момента единственият директен и най-точен метод е имунологичният, с който се тества серум за определяне на съществуващи антитела към храните.
В практиката се предлагат и други видове тестове, но те са косвени методи, които не могат да бъдат точни, влияят се от външни фактори като прием на лекарства, атмосферни влияния и др. и откриват само най-тежките форми. Най-правилното е оценката на хранителния и метаболитния статус да бъде направена от лекар специалист и той да назначи необходимите тестове, включително и този за хранителна несъвместимост. След като тестът е направен, следва да се изготви индивидуален диетичен режим, който да включва съвместимите храни. Ефектът се вижда само след 1-2 седмици и дискомфорта изчезва.
ДВА факта за хранителната несъвместимост.
1. Ежедневното приемане на едни и същи продукти трябва да се избагва. Повтарянето на едни и същи храни трябва да се прави през 2 или 3 дни. Колкото по-често се приемат еднакви храни, токова по-голяма е вероятността да се развие хранителна несъвместимост.
2. Хранителната несъвместимост не е задължително постоянна. След време тя може напълно да изчезне. След период на избягване на несъвместимите храни някои от тях могат да се върнат обратно в обичайното меню.
Типове хранителни нарушения - те трябва да бъдат добре и правилно разграничавани.
1. Хранителна алергия
Това е сравнително рядко срещана свръхчуствителност към някои хранителни компоненти. Проявява се за часове и дори секунди след консумация на храната алерген. Дължи се на наличие на специфични антитела на незабавна бърза реакция , причиняващи уртикарии, задух и оток. Може да се открие с кожен тест или по-точно чрез имунолочни методи.
2. Хранителна непоносимост
Дължи се на недостатъчност или пълна липса на храносмилателни ензими. Най-разпространена е тази към млечната захар - тъй наречената лактозна непоносимост, изразяваща се в подуване на корема, газове и чревно разстройство при консумация на прясно мляко.
3. Хранителна несъвместимост
Проявява се с реакции от забавен тип. Дължи се на специфични антитела на забавен отговор, който настъпва след 8 до 72 часа. Симптомите са стомашно-чревен дискомфорт, главоболие, кожно възпаление, отоци, промени в теглото и започват да стават видими едва след няколко дни.

Безглутенови рецепти - подходящи за хора с непоносимост към глутена

Малки хлебчета

Необходими продукти:
100 гр. белено просо на зърна
100 гр. белен сусам
25 гр. разтопена мас
1 с. л. течен мед
75 мл. гореща вода

Приготвяне:
Просото и сусамът се смесват и след това се смилат на брашно. Примесва се медът и разтопената мас. Добавя се малко от горещата вода, докато се образува меко тесто.
Изсипва се в намазнена тава и се притиска хубаво с шпатула, докато стане 3 мм дебело. Нарязва се на квадрати. Хлебчетата се пекат в предварително загрята фурна при 200 градуса за 10-12 минути, докато станат златистокафяви.


Лимонова торта

Необходими продукти:
За блата:
1 чаша оризово брашно
1/4 ч.ч. пудра захар
1/2 чаша разтопено масло
За заливката:
1 чаша захар
1/2 ч.л. бакпулвер
2 яйца
2 с.л. лимонов сок
настъргана кора от лимон
1/2 чаша кокосово брашно (по желание)

Приготвяне:
Всички продукти за блата се бъркат заедно, след което се слагат в тава и се пече 20 минути при 180 градуса. Продуктите за заливката се слагат в купа и се разбъркват. Сместа се изсипва върху изпечения блат и се слага отново във фурната за още 25 минути.

Monday, November 2, 2009

Алергията от А до Я

В днешния забързан и динамичен свят свръхчуствителността се среща все по-често. Над 30-40% от хората страдат от един или друг вид непоносимост. Световната здравна организация признава алергията за социлано значимо заболяване.

Какво ни прави алергични?
Съществуват редица причини, които водят до увеличаване на алергичните заболявания:
  • Замърсяване на околната среда.
  • Урбанизацията.
  • Прекомерна употреба на различни лекарствени средства.


  • Честа употреба на алергизиращи храни и храни с консерванти.


  • Силно уплътняване на жилищните помещения и намаляване на тяхното естествено проветряване.
  • Домашни любимци.
За да познаваме достатъчно добре същността на алергиите, е необходимо да имаме предвид още няколко интересни факта, свързани с тях. Тези знания могат да ни помогнат в ранното установяване на проблема и правилната ориентация за разрешаването му.


  • Алергиите се предават и наследствено
Ако единият родител страда от подобно заболяване, вероятността детето му да наследи алергията, е голяма. При условие, че и двамата родители са алергични, вероятността вече е над 75%.


  • Причиняват се от чужди за организма вещества, наречени алергени.
Чуждото за организма тяло се проявява като алерген, когато отговаря на известни условия. То трябва да има определна молекулна маса и определено подреждане на аминокиселинната верига. Вещество с проста химична структура като водата например не би могло да играе роляата на алерген.


  • Алергиите невинаги са реакции към "истински" алергени.
Много приичинители на непоносимост не могат да бъдат алергени, защото не отговарят на необходимите условия - това са голяма част от лекарствата. попаднали в организма обаче, те се свързват с човешките белтъци, придобиват качествата на истински, пълноценни алергени и предизвикват алергични възпаления.

  • Невинаги алергените са причинители на алергии.
Псевдоалергията е състояние, чиито клинични прояви са същите като при класическата. В този случй причинителят не е алерген и свръхчуствителността не се причинява по стандартния път. Псевдоалергията се предизвиква от н.нар. преки хистаминолибератори, като голяма част храни и медикаменти.
  • За да настъпи алергична реакция, е необходима първа среща на алергена с организма.
При първата среща не настъпват видими отклонения. Това е периодът, в който организмът просто придобива чуствителност към съответния алерген - т. нар. сенсибилизация. Клиничната картина се развива, след като сенсибилизираният вече организъм се срещне за втори път със същия алерген.
ТИПИЧНИ АЛЕРГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Контактът между организма и алергена се осъществява по всевъзможни пътища - инхалаторен, венозен, кожен, контактен, чрез лигавиците или орален. Има няколко основни алергични заболявания, от които се оплакваме. Като цяло от тези проблеми жените страдат повече, но в детската възраст превес взимат момчетата.
Бронхиалната астма засяга дихателните пътища и се проявява в пристъпи на задух, често предшестван от кашлица и придружен със свиркащо дишане. може да бъде алергична (атопична) и неалергична (неатопична). Причинителят на първия тип е най-често алерген като домашен прах, полен или домашен любимец. При неатопичната форма не се открива определен алерген. Съотношението между двата вида бронхиални астми е почти еднакво, с лек превес на неалергичната, която протича по-тежко.
Алергичният ринит е заболяване на горните дихателни пътища. Симптомите са запушен нос, увеличена носна секреция, сърбеж, кихане, сълзотечение. Оплакванията могат да бъдат целогодишни или сезонни. Пример за сезонен алергичен ринит е сенната хрема. Причинява се от полени. Целогодишен - от домашна прах.
Уртикарията може да бъде остра и хронична. Характеризира се с появата на силно сърбящи уртики по кожата на различни части от тялото. При острата уртикария почти винаги се установява причинителят, докато при хроничната той остава неизвестен, а самата тя продължава с години, като периодите на изостряне се редуват със периоди на затишие.
Хранителната алергия в класическия си вид се среща предимно в детска възраст. Счита се, че незрелият храносмилателен тракт при децата е отговорен за пропускането на по-големи белтъчни молекули, водещи до алергизиране на организма. Най-често се проявява с уртикария, по-рядко с бронхоспазми и гастроинтестинални прояви. Кожните алергии се считат за лека алергична изява. Атопичният дерматит обаче може да протече много по-тежко. Среща се предимно в детска възраст.
Медикаментозната алергия в леките си форми се проявява с дерматити, уртикария, отоци. Тежките случаи са серумна болест, бронхиална обструкция или анафилактичен шок.
ДИАГНОСТИКА
Специалистите алерголози разполагат с широк набор от диагностични средства. Най-популярни са кожноалергичните проби с различни алергени. Пробите могат да бъдат скарификационни, проби чрез убождане, интадермални проби и епикутанни проби. Това са различни техники, които се ползват в зависимост от алергена, с който се работи. Други методи за установяване на алергия са RAST и PRIST. Извършват се в имунологични лаборатории по искане на специалист алерголог. До тях се прибягва най-вече, когато е невъзможно да се направят кожни проби или информацията от вече направени кожни изследвания не е достатъчна. При пациентите с бронхиална астма са необходими функционални методи на изследване на дишането. Широко се използват и провокационните проби - специфични и неспецифични, както и елиминационни проби.
КЪДЕ ДА СЕ ИЗСЛЕДВАМЕ?
Кожноалергичните проби се извършват само в специализирани кабинети. Интерпретацията задължително се прави от алерголог. За съжаление кожноалергичните проби с различни алергени не се поемат от НЗОК и пациентите сами заплащат стойността им.
ЛЕЧЕНИЕ
Алергичните заболявания се лекуват с различни групи медикаменти. Най-често се изплозват антихистаминовите средства, симпатикомиметици, холинолитици, кортикостероиди, левкотриенови антагонисти, специфична хипосенсибилизация. Отличен метод на лечение е отстраняването на алергена, причиняващ заболяването. За съжаление в голяма част от случаите това е невъзможно.
Спазването на диети е профилактиката в алерголечението. Спазване на хигиена и поддържане с медикаменти - също.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails