Алергията от А до Я

В днешния забързан и динамичен свят свръхчуствителността се среща все по-често. Над 30-40% от хората страдат от един или друг вид непоносимост. Световната здравна организация признава алергията за социлано значимо заболяване.

Какво ни прави алергични?

Съществуват редица причини, които водят до увеличаване на алергичните заболявания:

• Замърсяване на околната среда.
• Урбанизацията.
• Прекомерна употреба на различни лекарствени средства.
• 
  
  
  Честа употреба на алергизиращи храни и храни с консерванти.
  
  
  
  
• Силно уплътняване на жилищните помещения и намаляване на тяхното естествено проветряване.
• Домашни любимци.

За да познаваме достатъчно добре същността на алергиите, е необходимо да имаме предвид още няколко интересни факта, свързани с тях. Тези знания могат да ни помогнат в ранното установяване на проблема и правилната ориентация за разрешаването му.

• Алергиите се предават и наследствено

Ако единият родител страда от подобно заболяване, вероятността детето му да наследи алергията, е голяма. При условие, че и двамата родители са алергични, вероятността вече е над 75%.

• Причиняват се от чужди за организма вещества, наречени алергени.

Чуждото за организма тяло се проявява като алерген, когато отговаря на известни условия. То трябва да има определна молекулна маса и определено подреждане на аминокиселинната верига. Вещество с проста химична структура като водата например не би могло да играе роляата на алерген.

• Алергиите невинаги са реакции към "истински" алергени.

Много приичинители на непоносимост не могат да бъдат алергени, защото не отговарят на необходимите условия - това са голяма част от лекарствата. попаднали в организма обаче, те се свързват с човешките белтъци, придобиват качествата на истински, пълноценни алергени и предизвикват алергични възпаления.

• Невинаги алергените са причинители на алергии.

Псевдоалергията е състояние, чиито клинични прояви са същите като при класическата. В този случй причинителят не е алерген и свръхчуствителността не се причинява по стандартния път. Псевдоалергията се предизвиква от н.нар. преки хистаминолибератори, като голяма част храни и медикаменти.

• За да настъпи алергична реакция, е необходима първа среща на алергена с организма.

При първата среща не настъпват видими отклонения. Това е периодът, в който организмът просто придобива чуствителност към съответния алерген - т. нар. сенсибилизация. Клиничната картина се развива, след като сенсибилизираният вече организъм се срещне за втори път със същия алерген.

ТИПИЧНИ АЛЕРГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Контактът между организма и алергена се осъществява по всевъзможни пътища - инхалаторен, венозен, кожен, контактен, чрез лигавиците или орален. Има няколко основни алергични заболявания, от които се оплакваме. Като цяло от тези проблеми жените страдат повече, но в детската възраст превес взимат момчетата.

Бронхиалната астма засяга дихателните пътища и се проявява в пристъпи на задух, често предшестван от кашлица и придружен със свиркащо дишане. може да бъде алергична (атопична) и неалергична (неатопична). Причинителят на първия тип е най-често алерген като домашен прах, полен или домашен любимец. При неатопичната форма не се открива определен алерген. Съотношението между двата вида бронхиални астми е почти еднакво, с лек превес на неалергичната, която протича по-тежко.

Алергичният ринит е заболяване на горните дихателни пътища. Симптомите са запушен нос, увеличена носна секреция, сърбеж, кихане, сълзотечение. Оплакванията могат да бъдат целогодишни или сезонни. Пример за сезонен алергичен ринит е сенната хрема. Причинява се от полени. Целогодишен - от домашна прах.

Уртикарията може да бъде остра и хронична. Характеризира се с появата на силно сърбящи уртики по кожата на различни части от тялото. При острата уртикария почти винаги се установява причинителят, докато при хроничната той остава неизвестен, а самата тя продължава с години, като периодите на изостряне се редуват със периоди на затишие.

Хранителната алергия в класическия си вид се среща предимно в детска възраст. Счита се, че незрелият храносмилателен тракт при децата е отговорен за пропускането на по-големи белтъчни молекули, водещи до алергизиране на организма. Най-често се проявява с уртикария, по-рядко с бронхоспазми и гастроинтестинални прояви. Кожните алергии се считат за лека алергична изява. Атопичният дерматит обаче може да протече много по-тежко. Среща се предимно в детска възраст.

Медикаментозната алергия в леките си форми се проявява с дерматити, уртикария, отоци. Тежките случаи са серумна болест, бронхиална обструкция или анафилактичен шок.

ДИАГНОСТИКА

Специалистите алерголози разполагат с широк набор от диагностични средства. Най-популярни са кожноалергичните проби с различни алергени. Пробите могат да бъдат скарификационни, проби чрез убождане, интадермални проби и епикутанни проби. Това са различни техники, които се ползват в зависимост от алергена, с който се работи. Други методи за установяване на алергия са RAST и PRIST. Извършват се в имунологични лаборатории по искане на специалист алерголог. До тях се прибягва най-вече, когато е невъзможно да се направят кожни проби или информацията от вече направени кожни изследвания не е достатъчна. При пациентите с бронхиална астма са необходими функционални методи на изследване на дишането. Широко се използват и провокационните проби - специфични и неспецифични, както и елиминационни проби.

КЪДЕ ДА СЕ ИЗСЛЕДВАМЕ?

Кожноалергичните проби се извършват само в специализирани кабинети. Интерпретацията задължително се прави от алерголог. За съжаление кожноалергичните проби с различни алергени не се поемат от НЗОК и пациентите сами заплащат стойността им.

ЛЕЧЕНИЕ

Алергичните заболявания се лекуват с различни групи медикаменти. Най-често се изплозват антихистаминовите средства, симпатикомиметици, холинолитици, кортикостероиди, левкотриенови антагонисти, специфична хипосенсибилизация. Отличен метод на лечение е отстраняването на алергена, причиняващ заболяването. За съжаление в голяма част от случаите това е невъзможно.
Спазването на диети е профилактиката в алерголечението. Спазване на хигиена и поддържане с медикаменти - също.